четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Когато актьорите подценят публиката

      Този театрален сезон нещо хич не ме грабват представленията в афиша и нещо съм била отбой. Обаче се завъртяха няколко интересни заглавия и реших все пак малко или много да се образовам и да видя някое и друго представление. Първо ме грабна представлението на габровският театър "Фалстаф и веселите уиндзорки". Стана ми интересно, тъй като миналия сезон със студентския театър играхме "Веселите уиндзорки". От чисто любопитство отидох. Първо ме уби комбинацията от Шекспир озвучен с джазове музика ( професионално изкривяване)... Другото което е, беше тооолкова много текст и омесени линии, че ако не го бях репетирала това представление няколко месеца нямаше да се оправя кой кой е, какво иска и какво трябва да се случи. Лично аз мисля, че 70% от публиката не разбраха каква е ролята на половината актьори на сцената.. Обидно ми е, защото толкова много хора бяха подведени от плаката и от голямото име на Николай Урумов, а получиха едно хаотично представление, с актьори, които не си знаеха все още текста.. Редовният номер на театрите е да сложат името на някой по-известен актьор, който играе видимо отегчено, знаейки че така или иначе ще си получи хонорара. И също се учудих как на плаката на уиндзорките ни се усмихва Ники Урумов  с  женски одежди, предвид,че в цялото представление той се появява с тях всичко на всичко не повече от 5 минути.  Но да гледаш представление, което е 2 часа и половина за тия 5 минути...



    След като вече се окопитих от Габровските Уиндзорки реших да изгледам моноспектакалът на Георги Мамалев "Разбираш ли ме правилно?"..  Сигурно в Натфиз студентите правят по-добри и смешни етюди, от тези, които гледах тази вечер. Може да са свързани с ежедневието, но за мен лично бяха много плоски и напълно отегчителни. Публиката беше много шумна и доста разсеяна. И отново заради името на Георги Мамалев хората бяха олекнали с по 8 лв. и бяха напълнили зала Опера.. Успяхме да разгледаме поне снимки на Мамалев, докато той се преобличаше между сцените. На мултимедията беше сложен човек, който за първи път явно виждаше DVD  и доста объркано показваше клиповете със снимките и пускаше музиката.. Не знам какво повече да напиша,защото за мен лично си беше доста отегчителен моноспектакъл..



  След като гледах тези две представления стигнах до извода,че актьорите започват да си мислят,че зрителите са толкова тъпи и елементарни и с малко усилия да очакват да им падат пари. За жалост зрителите се подлъгват с прочитането на името на големия Актьор/актриса..

петък, 9 ноември 2012 г.

Кой съм аз?



       Както си стоим на Хелуин и вече купона отива към своя край някой предлага да играем на "Кой съм аз?". По часовниковата стрелка написваме кой какво ще бъде ( започнахме с анимационни герои). С въпроси от типа на: Аз животно ли съм, жена ли съм и други подобни трябва да отгатнеш кой образ си ти. Та лека полека се зарибихме и не пропускаме събиране без да играем тази игра :) Сигурно сме единствените 27 годишни калпаци,дето могат да осъмнат играейки тази игра :) Луда работа!!

С мирис на бебе



                Като бях малка с една от най-близките ми приятелки сме си говорили за момента, в който ще имаме деца. Как ще излизаме заедно, ще растат заедно и всичко ще ни е заедно. За известно време обаче бяхме позагубили отношенията си. Откакто обаче ме сполетя тежък момент за мен не знам как тя се оказа един от първите хора, притекли се  на помощ. Това съвпадна с момента, в който тя очакваше първото си дете. Прекарахме цяло лято заедно,всяка със своите си трепети. Аз с моята борба и тя с нейната. Тя получи своята награда- своето малко лъвче. За щастие не робува на старите вярвания за това, че можеш да видиш бебето след 40те му дни. И аз видях малкото лъвче съвсем, съвсем мъничък. За първи път виждах толкова малко дете. Малкият човек е голям чаровник и много любознателен. Дано наваксам и моето дете да си има един голям батко, който да му се радва. Да расте все така любознателен и хубав!!

неделя, 4 ноември 2012 г.

HelloWeen




Седим си ние с Митю и Росито и както си хапваме Роси предлага: Айде да се съберем за Хелоуин.. И както всички знаят на нас втора покана не ни трябва, има ли терен.. Теренът е все още строителна площадка, но има ли маса и осветление е идеаално :) Решено беше- 31ви октомври 21ч, в строящият ни се апартамент. Предложихме на този и онзи, който беше свободен дойде. Събрахме се скромна група, но беше много забавно. Всеки се беше постарал да е интересен и забавен. Митю беше мургав представител на малцинствата, Аз като Арлекин, роси като египтянка. Борко..нещо рогато, Креми фея, Санди Спайдърмен, а малък Дани...той мина през няколко образа. Беше забавно.. Импровизирано, но мнооогооо забавно :)